МЀДИУМ1 м. 1. Според спиритистите — лице, което е посредник между хората и духове по време на сеанс. От някое време насам Чарли Чаплин взима редовно участие в заседанията на един прочут американски клуб на спиритистите. Оказало се е, че Чаплин е извънредно добър медиум. Р, 1926, бр. 225, 4.

2. Прен. Книж. Посредник. Без човек да е и най-малко суеверен все пак не би могъл да се отърве от представлението, че е .. само безсъзнателен орган, само медиум на свръхмощни сили. Π. Π. Славейков, Събр. съч. VII, 15. Артистът е гласен медиум на скритото в душите им [на хората]! Ас. Златаров, Избр. съч. III, 295. Сякаш млечната нощ, балканът, .., бледата луна изведнъж бяха намерили медиум за своята поезия, заговориха за загадъчния си живот с хората чрез една стара поема и гласа на една неука жена. Т. Жечев, БВ, 421.

— От лат. medium 'срeда' прeз фр. médium или нeм. Medium.

МЀДИУМ2 м. Муз. Среден регистър — тоновете между най-ниските и най-високите. Нейният глас (алт) е добър само в медиума, когато в долния и високия регистри губи цвета си. К, 1927, бр. 111, 4.

— От лат. medium 'среда'.

МЀДИУМ3 м. Грам. Рядко. Среден залог.

— От лат. medium 'среда'.


Източник: Речник на българския език (онлайн)