МЀДЛЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Бавен, муден; медленен, медлив. Действително великодушний человек е благ, ход има медлен, гласът му е тежък и говорението му е твърдо. Пч, 1871, кн. 6, 89. Вървежът на истината е винаги медлен; а пак заблуждението върви с бързи крачки. Д. Витанов, НС (превод), 49. Пътят на слънцето и месяца между звездите бил разглеждан и изучаван, додето най-медлените изменения на тези светила били забележени и измерени. Д. Витанов, НС (превод), 42.
— От рус. медленный.