МЀДЛЕНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Остар. Книж. Бавен, муден; медлен, медлив. Нестор го позна и тръгва, но с медленна и тежка стъпка, да го посрещне. Н. Михайловски, ПТ (превод), 174. При Йоанна II Асеня, .., царството достигна първото си онуй величие, а при достойните негови наследници, то вече начна да отпада, само че туй падане беше медленно. Т. Шишков, ИБН, 230.
— От рус. медленный.