МЕДНИКА̀РИН, мн. медника̀ри, м. Остар., сега простонар. Медникар. Андрей Конаров, .., като свърши честно медникарството, което учеше, обихождаше три години от едно място на друго, .. Като медникарин, .., тръгна един ден да отиде от едно село в друго. Р. Блъсков, ТПД (превод), 46-47.


Източник: Речник на българския език (онлайн)