МЕДНИКА̀РСТВО, мн. няма, ср. Занаят и поминък на медникар; бакърджийство, казанджийство. В началото на 19-ти век Шумен бил прочут в цялата империя с работилниците си за металически оръдия и медникарство. Г. Константинов, ПР, 19-20. Андрей Конаров, .., като свърши честно медникарството, което учеше, обихождаше три години от едно място на друго. Р. Блъсков, ТПД (превод), 46. В Търново по време на Възраждането е било широко развито медникарството. НК, 1958, бр. 31, 4.