МЕДНОГЛА̀С, -а, -о, мн. -и, прил. Поет. Медногласен; меден, сладкогласен. Малина се намести пред пианото, .. Звъннаха радостни звънчета, медногласа камбанка заотмерва тържествено ритъма. Л. Дилов, ПБД, 167. ● Обр. Вилата не е кой знае каква, но има две безспорни преимущества .. един зелен двор с рози .. Медногласа тишина, син покой. Ем. Манов, ПС, 10. Девойката подхвана медногласа песен.