МЕДНОЛЍК, -а, -о, мн. -и, прил. Индив. На който кожата на лицето е с цвят на мед2; бронзовочервен. Той [княз Бенеамин] цяла нощ четеше законника на Юстиниана .. И с непознати меднолики сирийци бродеше низ предградията на Бизанс. Н. Райнов, ВДБ, 100.


Източник: Речник на българския език (онлайн)