МЕДОВЍНА ж. 1. Слабоалкохолна напитка от мед и вода, обикн. подправена с хмел. Предпочиташе [князът] сладката медовина пред виното. А. Гуляшки, ЗВ, 50. Бабчор изкара цяла делва с медовина и започна сватбено веселие. Д. Талев, С II, 234-235. Слуги поставиха пред всеки посланик масичка и я отрупаха с кани рядка медовина и с плодове. Й. Вълчев, СКН, 87. „Дай ми, Боже, .., / енно лудо младо, / да не пийе, .. / вино, не ракия — / само пийе, .. / блага медовина!“ Нар. пес., СбНУ ХLVI, 186.
2. Питие от мед, размит с вода.
3. Диал. Мед1. Откъм Панчевското възвишение току-що се бе подигнала луната като тукашна погача, приготвена за сватба, зачервена от препичане, помазана с медовина. Кр. Григоров, ПЧ, 54. Леко лети малка пчела, / леко лети по росица, / .. / да събира медовина. Ем. Попдимитров, ПМ, 24. Пчелите смучат сладките сокове от цветовете и ги сбират в кошерите (улеи) си, дето правят медни пити, от които твърдата част са зове сот или вощина, а течната — мед или медовина. Т. Шишков, ПХ (превод), 38.