МЕДОРЕЧЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Диал. За глас, звук и под. — който е спокоен, приятен, напевен; меден, благ, сладък. — Амин, — отговори бае Тодор на влезлия в олтаря свещеник и кротко зачете канона със своя тихичък и медоречив гласец. Елин Пелин, Съч. I, 62.
2. Разг. Който говори спокойно, приятно, благо; сладкодумен, меденоуст.