МЕДОТО̀ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Остар. 1. Който е сладък като мед; меден. Стръмните места накичиха с медоточни лозя и овошки и с това врътопчяне добиват изобилна храна и за най-безплодните години. Лет., 1869, 133.
2. Който говори приятно, спокойно; сладкодумен, благ, сладък, сладкогласен, медногласен, медоточив, медоречив, меден. Начнаха да тичат отвонка стада християни .. толко и заради да си изповядат греховете на тоя чуден духовник и да чуят медоточните и спасителни негови поучения. Н. Рилски, ОМР, 44. — Ах! Остави ма да оплача тебе, злочесто момиче, тебе, която видях преди малко да просиш, .. — О, медоточни и златни уста! П. Р. Славейков, БП III (превод), 71.