МЕДУ̀ЗА ж. 1. Морско мешесто животно, което има полупрозрачно тяло с форма на чадър или звънец и с пипала от долната страна, размерите на което са от няколко мм до 2-3 м. Грамадната синкава медуза плуваше в прозрачната вода, съвсем близко до лодката. П. Вежинов, ДБ, 126. Непосредствено под повърхността на водата се носят от теченията призрачните силуети на медузите. П. Коларов, РП, 3. На другия ден морето притихнало, .. Водата блестяла като прозрачна коприна, .. И медузите подали чадърчета, залюлели крачката си из слънчевата вода. Ст. Станчев, ПЯС, 103. Най-голямата черноморска медуза .. — има ширина на камбанката си до 40 см. К, 1963, кн. 4, 15. Медузата е хищник, който парализира жертвите си с парлива течност, изпускана от пипалата. Д. Славчев и др., БМ, 43.
2. Само мн. Зоол. Клас безгръбначни животни от типа мешести, който обхваща около 200 вида, разпространени в световния океан. Scyphozoa. Появили са се [в старата ера] мекотелите, медузите, различните видове раци и най-първичните форми на рибите. Г. Томалевски, АН, 157.
3. Прен. Грозна и свирепа жена (от древногръцкия мит за Медуза — една от трите сестри горгони); страшилище, чудовище. Пред замрежения поглед на Лора се мярка кошмарен образ на съблазнителната блондинка — някаква медуза с коси от светложълти змии, впила червени устни в устните на жертвите си. М. Кремен, РЯ, 394.
— От гр. μέδουσα през лат. medusa.