МЕДУ̀Н м. Диал. 1. Животно мечка (Н. Геров, РБЯ).
2. Мъжка мечка; мечок, медуняк. Още по-малко имаше прилика, .., с „чичото“, дето лазеше по колене в кухнята и се правеше на медун, за да разсмива Ангелариевия син. А. Гуляшки, ДМС, 72. Не ходи, .., край бара, / не люби. рибара, / не седи, .., под дуня, / не люби, медуня. Нар. пес., СбВСтТ, 928.
3. Прен. Едър, пълен, як мъж. — Какъв медун си бе, брате, вол утрепваш с тая пестница, а колана си не можеш да стегнеш като хората! А. Гуляшки, ЗВ, 26. — Може ли така? Само един комунист в такова звено? И как ще излезеш на глава с такива медуни като Кабзата например? Все едно кученце някакво, домашно, да излезе, че да командва слон! А. Гуляшки, СВ, 320.
4. Прен. Сърдит, навъсен, надут човек (Н. Геров, РБЯ).
5. Плашило (Н. Геров, РБЯ).