МЕЖДУМЀТИЕ, мн. -ия, ср. Езикозн. Дума — неизменяема част на речта, която изразява непосредствено чувство, настроение, болка и под. или наподобява животински или природни звукове. Звукоподражателните междуметия наподобяват с различна точност разни естествени звукове, напр. бух, туп, цап. Л. Андрейчин и др., БГ, 215.