МЕЖДУОСО̀БИЦА ж. Вътрешна борба в държава, организация, групировка и под.; размирица. — Ние надвихме Василия втори миналата година, но той не поиска мир с нас, а и до днес не е признал царството ни. Опитва се да ни разделя, да разпалва вражда и междуособици сред нас. Д. Талев, С II, 151. Във Византия се развихри гражданска война. Цели два месеца траяха междуособиците, докато хитрият и коварен Исак Ангел успя да укрепи положението си в Цариград. Д. Линков, ЗЗБ, 31. — Ясно ли ти е, че ако не победим, ще станат междуособици, а ако победим, пак ще настанат междуособици. Й. Вълчев, СКН, 146. — Имам дори разработен подробен план за разгръщане на една такава междуособица, при която и Димов, и Кралев, .., взаимно ще се отстранят и ще създаде възможност ние с Младенов да поемем ръководството. Б. Райнов, ГН, 83.