МЕЖДУРЀЧИЕ, мн. -ия, ср. Място между две реки. Колоните излизаха на високия бряг на Мур и пред очите им се разгъна равното песъчливо зелено междуречие. П. Вежинов, ЗЧР, 212. Ние, българите, все пак имаме късмет, че природата влезе като вълнение и проблем държавен и обществен, .., все пак навреме, преди да сме наранили природата прекалено сериозно, както се е случило например това .. в малоазиатските страни, където някога в междуречието се е намирала Ханаанската земя, символ на райско плодородие. Н. Хайтов, П, 17-18.


Източник: Речник на българския език (онлайн)