МЀЗДРА̀ ж. Диал. 1. Тлъстина от овца или говедо, от която се топи лой (Н. Геров, РБЯ).
2. Мас (Вл. Георгиев и др., БЕР).
3. Сланина (Вл. Георгиев и др., БЕР).
МЕЗДРА̀ ж. Диал. 1. Межда, межя, отар, ръбеж, синур. Той падна, .., на самата мездра, която лежи между два братски народа, България и Сърбия, падна за свободата на своите менши братя. МС, 1883, кн. 4, 11.
2. Слаба, неплодородна земя.
3. Плодородна нива.
— От араб. през тур. mezra. — От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник..., 1971.