МЕЗЛЍШ м. Истор. Меджлис. „Той, кучето недно, пред бащата на момичетата и пред цял мезлиш докара думата тъй, като че аз съм бил намесен в тая работа .. Целият мезлиш стана против тая дума и ме оправда, аз съм прав пред очите им.“ Ц. Гинчев, ГК, 156-157. Две неща бе сполучил Пеев: успя да засили влиянието си пред местните власти, които вече не пропускаха да го канят в мезлиша и стана най-влиятелната личност в града. П. Мирчев, Е, 148. На втория ден беше, когато Ахмед чауш съобщи като „тайна“, че тримата комити са откарани за Търново, в големия мезлиш. З. Стоянов, ЗБВ III, 99. // Разш. Домашен, семеен съвет. — Даскал Стефане .. Ела у дома на мезлиш. Викат те. — Кой ме вика? — тати, вуйчо Лазар, докторът и Донко Петров учителят. Д. Немиров, Б,46.
— Други форми: мезлѝк, мезлѝч.