МЕЗОКЕФА̀ЛИЯ ж. Антроп. Форма на човешкия череп, при която разликата между дължината на долната част на носа до тилната средна издутина и напречното измерение на главата са средно големи в сравнение с възможно най-голямата и най-малката. Софийска група. Заема високо плато на Северозападна и Югозападна България и Северна Македония. С типична мезокефалия, среден индекс 78, с глава закръглена в темето. П. Делирадев, В, 35. Търновска група. Среща се най-вече в Търновско .. Отличава се с мезокефалия (средноглави), която клони повече към брахикефалия .., с особена полусферична форма на главата. П. Делирадев, В, 34.
— От гр. мeзо- + κεφαλή 'глава'.