МЕЗОЛЍТ м. Спец. Средната епоха от каменния период, преходна между палеолита и неолита, през която започва употребата на лъка и стрелата, и на масивни оръдия на труда от кремък; среднокаменна епоха. Знаеха [момчетата], предстоеше отново, за кой ли път, да изслушат урока му [на учителя], да чуят пак за първия период от праисторията на човека, наречен палеолит — старокаменната епоха; за късния палеолит; за мезолита — среднокаменната епоха. П. Бобев, ГЮМ, 22. Ако съпоставим валежите с температурата на климата през зимата, ще констатираме, че през мезолита в София снегът е падал само през месец януари и отчасти през февруари. Пр, 1954, кн. 1, 72.
— От гр. мeзо + λιϑος 'камък' прeз фр. mésolite.