МЕЗО̀Н м. Физ. Неустойчива елементарна частица с маса в покой между масата на електрона и масата на нуклеоните, която се разпада спонтанно. Три години преди да бъде открит в космичното излъчване, мезонът е бил „открит“ по предположение на японския учен Юкава и определен като микрочастица със средна маса между електрона и протона (оттам и името му — „мезон“). НТМ, 1961, кн. 7, 11.
— От гр. мeзо- прeз фр. méson или нeм. Meson.