МЕЗОФЍТИ м. Бот. Група растения, които виреят в места с достатъчна, но не излишна влага, предимно в области с умерен климат. Още в края на ХХ век са установени три екологични групи сухоземни растения в зависимост от водния фактор: ксерофити, мезофити и хидрофити .. Мезофитите заемат местата, които се характеризират с междинни условия на влага. Д. Воденичаров и др., ЕБ, 157-158. Към мезофитите се отнасят по-голямата част от листопадните дървета и храсти.

— От гр. мeзо- + φυτον 'растeниe'.


Източник: Речник на българския език (онлайн)