МЕЗУЗА̀ ж. Кутийка, в която се държи парче пергамент с написани стихове от Библията, поставяна обикн. на вратата в дома на вярващи евреи. Не мога да разбера тия богаташи, които все пак обичат да помагат на бедните .. „Това те правят и за себе си — за успокоение на своите грешни души“ — обяснява мама и повтаря испанската мъдрост: „С едната ръка целуват мезузата, а с другата крадат“. С. Таджер, ПНМ, 57. Откопча от врата си верижката на мезузата и я подаде с две ръце на Боян. — Ето, вземи това нещо, Боянчо .. Вие младите не вярвате, аз знам, но го вземи за мое успокоение. Вътре има една малка хартийка със свещени думи. Умни думи са те... Носи я поне един ден. Ем. Манов, ДСР, 177.
— Евр.