МЀКАМ, -аш, несв., непрех. Диал. Блея. Негово високопреосвещенство още по-силно изви главата му нагоре, .. и каза: — И пръчът знае да мека .. но не знае да вика: „Ха вълна!“ Т. Харманджиев, КЕД, 134.
МЕКА̀М м. Диал. Макам. Или пък някоя циганка с шалвари от зелен или гювез атлас, .., извила оня мекам — „кюмюргьозлу севдим“ и току видиш, че някой италианец впил поглед в бляскавите нейни очи. М. Георгиев, Избр. разк., 241-242. Ако ма попържаш, бар с мекам ма попържай. (Казва са на грубияните). П. Р. Славейков, БП I, 15.