МЀКАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от мекам. Цяла нощ валя. Училището беше необичайно тихо .. „Даная“ владишката коза единствено нарушаване тишината с милозливото си мекане. Н. Стефанова, РП, 100.


Източник: Речник на българския език (онлайн)