МЕКЍЦА ж. Тестено произведение от разтеглено втасало тесто, пържено в обилна мазнина. Стоеше на пазара, дето пържеха мекици. Ем. Станев, ВТВ, 6. Много пъти сутрин в училището децата си купуваха банички и мекици и лакомо закусваха. Ив. Димов, АИДЖ, 10. Готово тесто за мекици.


Източник: Речник на българския език (онлайн)