МЕКИЧА̀Р, -ят, -я, мн. -и, м. Мъж, който прави и продава мекици. Към края на сергиите бяха наредени мекичарите — те всички викаха, та се деряха — чудеха се как да си похвалят стоката. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 239. Пред малка дъсчена барачка, в единия край на буренясало празно място, мекичар пържеше мекици. О. Василев, ЖБ, 91. Обидиха мекичаря Щерю Кацаров. Не само обидиха човека, но и го разтрепераха. От нерви взе да прокъсва мекиците и си опари едната ръка с пръска олио. Й. Попов, ПЧ, 18.