МЀЛЕ. Частица. Диал. Обикн. в съчет.: еле меле — за усилване, обикн. за изразяване на тъга, болка, страдание. Великден дойде, / Велика кошулю нема, / еле, меле, мил брайно. Нар. пес., СбВСтТ, 89. Кръсти носи мил брайно, / еле меле, кръст, / кръсти носи мил брайно. Нар. пес., СбВСтТ, 102.
МЕЛЀ, мн. -та, м. 1. Спорт. При футбол, хокей и други спортни игри — събиране, струпване на играчите от двата отбора при една от вратите. Вратарят беше контузен при едно от мелетата по време на играта.
2. Жарг. Сбиване, бой. На митинга стана голямо меле.
— Фр. mêléе 'разбъркване'.