МЀЛЕНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от меля и от меля се. Обземаше го омраза против хората и макар че беше вече взел хак от торбите с жито, оставено за мелене, вземаше още по толкоз. Й. Йовков, СЛ, 27. Преди няколко дни Дико беше оставил във воденицата торби жито за мелене. Г. Райчев, Избр. съч. I, 124.