МЕЛНИЧА̀РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до мелничар. Искаше да помогне и на себе си, да спечели пари, да натъпче устата на жена си с банкноти, да се насити най-сетне. Защото мелничарският занаят е лесен, щом веднаж си монтирал мелницата и тя почне да работи. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 399. Попово е средище на богат селскостопански край. Има предприятия за ремонт на керамични и мелничарски машини, за преработване на селскостопански суровини и керамична фабрика. Геогр. VII кл, 1965, 34. Колчем отидех на ливадата, все поглеждах към мелничарската къща. Г. Белев, ПЕМ, 99. Мелничарска промишленост.


Източник: Речник на българския език (онлайн)