МЕЛОДЕКЛАМА̀ТОРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който се отнася до мелодекламация. Господин Сарафов напомня Сирано де Бержерак, а П. Дуков (мечтателният граф Орсино) беше изпаднал в мелодекламаторски тон. К, 1926, бр. 66, 1.
