МЕЛО̀ДИЕН, -ийна, -ийно, мн. -ийни, прил. Който се отнася до мелодия. След като се разделил с учителя, потърсил пиесата. Той я прочел внимателно и, въодушевен от светлите образи на героите Карл Моор и Амалия, седнал и нахвърлил първите си мелодийни хрумвания. Ст. Грудев, ББ, 12.