МЕЛОДЍЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Мелодичен. Хайдн дава по-голяма завършеност на сонатната форма. В нея той внася ярки мелодически теми, много близки до народните песни. Пеене IХ кл, 75. Това беше една ария на Белина, мелодическа и проста. Ч, 1875, кн. 8, 379. Храмът беше пълен с богомолци, над които се вееха облаци дим от кандилницата на поп Ставря и мелодическите звукове на сладкогласния хаджи Атанасия. Ив. Вазов, Съч. VIII, 3.
МЕЛОДЍЧЕСКИ. Нареч. от прил. мелодически; мелодично. Музиката се обогатила емоционално и мелодически. Особено се разширили нейните изразни възможности във връзка с бързо развиващата се многогласна и инструментална музика. Пеене IХ кл, 60. Настана тишина: само звънците от звънарницата звучат мелодически. Знан., 1875, бр. 5, 75.