МЕЛОДРАМАТЍЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Литер. Преувеличено драматични ефекти, свързани с ненужен трагизъм, сантименталност, характерни за мелодрамата. Белински отбелязва у Юго „преувеличение, мелодраматизъм, .., фразьорство и т. н., но наред с това и ужасна, покъртителна истина“ в неговия роман „Последният ден на един осъден“. Н. Лилиев, Съч. III, 152. Бях на тридесет години, .., а в себе си на осемнадесет и се упреквах в сантименталност и мелодраматизъм, в хлапашка дързост и неврастения. Г. Крумов, Т, 75.