МЕЛОДРАМАТЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Литер. Който се отнася до мелодрама. И тук случайността, с която често се разрешават финалите на мелодраматичните драми, изигра своята решителна роля за спасяването на главата на героя. Т. Генов, ДОД, 108. Около изнасянето на тая мелодраматична творба [„Дъщерята на полка“] от Народната опера четохме любопитни и поучителни бележки на почти всички наши музикални рецензенти. БНТ, 1940, бр. 202, 2. Мелодраматичен ефект.
2. Прен. Който се отличава с неестественост, външна ефектност, ненужен трагизъм. Приятният мелодраматичен глас на незнайния шпикер каза дословно следното: — Не изпадайте в отчаяние! Пазете се от мрачни и опасни мисли. Св. Минков, Избр. пр, 269. И докато се приберех в къщи, съчинявах такива мелодраматични излияния, такива любовни тиради в нейна чест, .. — толкова бяха високопарни и патетични! Др. Асенов, СВ, 118. И ми се искаше да ѝ кажа, че всичко е като в операта или в романче, че съм слаб и мелодраматичен. Г. Крумов, Т, 79. Иван Кондов не потъва в бездните на самоанализа. У него няма мелодраматични размишления, а интензивност на чувствата и мислите. ВН, 1962, бр. 3283, 4.