МЕЛОМА̀Н м. Книж. Страстен любител на музика и песни. — Идвам тук да чуя само едно нещо .. Вярвайте, никъде не го изпълняват така, както тука .. Това нещо тук? .. Хм! Някой маниак, навярно, меломан, блаженстващ от симфоничната музика на булевардните кафенета. К. Константинов, СЧЗ, 57. От Лондон почти по същото време един голям меценат, известен меломан и обожател на неговите [на Бетовен] композиции, .., му поръчва три нови квартета. В. Йонов и др., Б (превод), 14.

— Γр. μέλος 'песен' + mаn през фр. mélomane.


Източник: Речник на българския език (онлайн)