МЕЛТЀМ м. 1. Диал. Бриз. Времето беше кишаво и влажно, духаше мелтемът, в далечината гърмеше глухо морският прибой. П. Вежинов, ДБ, 215. Но защо водата не е същата, защо бучи и се люшка? Излязъл е мелтемът. Не чувам ли как прибоят блъска скалите? Ат. Мандаджиев, БЦР, 51. На разсъмване мелтемът спря. Настана оная особена тишина на зазоряването, която прави морето гладко като басейн и освежава изгорената от зноя земя. С. Чернишев, ВМ, 143.
2. Тъмен облак, който носи дъжд. Погледни какъв мелтем се задава —ще лети! БД I,110.
— Тур. meltem.