МЕМЀ, мн. -та, ср. Остар. и диал. Топчест край на чибук или наргиле; мемелик. Кафеджията донесе най-напред наргилето — стъклено цариградско наргиле с червен маркуч, който накрая имаше позлатено меме. Д. Мантов, ХК, 139. Прочутият с добродетелите си Али Риза изпуши мълчаливо един чибук тютюн и след това изтърси пепелта от голямото като кокоше яйце меме, заговори. Ст. Дичев, ЗС I, 43. Като извади мемето на маркуча от устата си, забележи, че ръката му трепереше малко. Ц. Гинчев, ГК, 156.
— Тур. meme 'гръд'.