MEHА̀ ж. 1. Диал. Размяна на едно нещо за друго; замяна. Да бяха злато ковано / твоите руси косици... / мена бих сторил мило за драго / хранена коня. П. К. Яворов, Съч. I, 63.
2. Диал. Дарове, които годениците си разменят при годежа. Иванчо с добър начин преклони Пенка, за да даде полвината от мената си, за да изпроводи [кредиторите си] и тая събота, че до другата, господ добър. Ил. Блъсков, ПБ II, 80.
3. Диал. Годеж. — Тъй си и застаря момък, Нено... — промълви някой всред млъкналата седянка .. — Ами през години, разправяха подолци, срещнали го край Узунджово — волен и млад си бил още... По сватби и мени, за утеха на момина мама, пак той свирял. П. Тодоров, И I, 76-77. Драгостин и Еленка: — Е, да ви е честито, Стойке! На добър час, Танасе! .. Стойка: — И вам да е честита мена, тятя Еленке, напук на буля Проданица, която искаше да та прави снаха кога с брата си, кога със сина си. Т. Шишков, ГМ, 63.
4. Остар. и диал. Отделна фаза на луната. — Я завали, я не завали. Месецът при мената май на суша показваше. Кр. Григоров, ТГ, 73. Преглядай кога ще ся падне коя да е от четиретях мени на месеца, сиреч новолуние, пръва четвърт, пълнолуние и последня четвърт и забележи това, че ако ся падне: между среднощ и 2-й час преди пладне, показва какво през всичка тази четвърт времето ще бъде хубаво. Лет., 1872, 12.