МЕНЀЖ м. Диал. Годеж. — Да ти е честита кожа — подзе Петко. — Да стане от нея гайда .. Да даде господ да свириш по менежи, по годежи, по сватби. Н. Попфилипов, БД, 59. То пиршество ся продължава, доде съмни с песни и веселби. Тъй исто ся твори и у момкови, .. Това е селски български менеж, отменения пръстена. Г. С. Раковски, Π I, 104. — Бай Маньо, не ги слушай, / дръж се за на зима — / за годежи, за менежи, / че и винце има. Ц. Церковски, Съч. II, 157.