МЕНЀНИЦА ж. Диал. Годеница. „Че коя е като мена / годеница, мененица, / коя беше с мен годена, / с мен годена, с мен менена, / по две, по три деца има, / пък аз, още годеница, / годеница, мененица“. Нар. пес., СбНУ ХХХVIII, 79.
