МЀНЗА ж. Място за общо хранене на студенти; студентски стол. Тя си спомняше, когато се хранеше в студентската менза, когато зелето, бобът и мармеладът от ония оскъдни следвоенни години бяха ѝ се втръснали до неизкоренимо отвращение. Л. Дилов, ПБД, 39-40. По обед Марта го покани да я придружи до мензата. Изядоха заедно нейната храна и, въпреки че бобът не беше съвсем доварен, струваше му се, че никога не е обядвал по-сладко. О. Бояджиев, П, 90. Работехме в студентската менза, за да получаваме оттам храна за самоиздръжка. ВН, 1960, бр. 2656, 2.
— От лат. mensa 'маса' през нем. Mensa.