МЕНТАРДЖИЛЪ̀К, мн. -ци, м. Жарг. Лъжене, измамничество. Тука е така: или ментарджилък и търговия, или се стягай мъжки, иначе умираш като куче на улицата. П. Проданов, Пл, 1969, кн. 5, 87.

— От тур. mantarcılık.


Източник: Речник на българския език (онлайн)