МЀНТАРДЖИЯ, -ията, мн. -ии, м. Разг. Човек, който мами, лъже, менти; лъжец, измамник, мента3, търчи-лъжи. Вървим, бутаме моторетката и мълчим. — Аз ти казвах! — проговаря първи синът. — Знаех, че ще е вентилът или гумата! Можех и сам. А той „спецът“ — два лева и пет стотинки. Ментарджия! Всичкото си го направих фактически сам. Тарас, СГ, 29. „О, нека почакат! Аз така ще ги наредя, че ще има да ме помнят. И този ментарджия!“ — закани се той на Хаваджиев. „Тъпкано ще му го върна!“. Г. Караславов, Т, 14.
— От тур. mantarcı.