МЕНТЀ1, мн. -та, ср. Диал. 1. Вид къса горна мъжка дреха от бял, син или черен шаяк обикн. с ръкави до лактите, понякога и без ръкави; долактеник, долактанка, долактица. Върху ризата [в Софийско] се облича къса до под пояса долактанка, наричана „менте“, от тъмносин или черен шаяк. Б. Божиков и др., ИО, 97. Ето го, задава се един граовчанин от Брезнишко. В бели чешири, с бяло менте и бели чорапи. Кр. Григоров, Р, 30-31. Развяло се е синьото менте, / опънали се беневреци бели. К. Христов, ЧБ, 207. Замръзная пушки до елеци, / я елеци за модри ментета. Нар. пес., СбНУ ХLIХ, 115.
2. Вид покривало, було. Момина майка с два реда сълзи извела прибулената със старинно менте булка и я предала на девера. П. Росен, ВПШ, 162.
— От нем. Mantel през унг. mente 'елече, долактеник'.
МЕНТЕ2, мн. -та, ср. Нов. Жарг. Нискокачествена стока (хранителен продукт, напитка и др.), която се предлага с етикет на престижна марка. Водка менте. Колбаси менте.