МЕНТО̀Л, мн. няма, м. 1. Терпенов алкохол, който има вид на безцветни кристали с приятна миризма и прохладно-парлив вкус, съдържащ се в ментовото етерично масло и употребяван в медицината за ароматизиране на храни, пасти за зъби и др. Ментол .. Разтваря се добре в спирт и етер. Ил. Петков и др., КВБ, 52. Използуват се листата [на джоджена], които съдържат етерично масло (65 % ментол). Л. Петров и др., БНК, 98.

2. Лекарство с противовъзпалително и успокоително действие, получено от разтвор на ментово масло в спирт, етер, парафин и др. Беба трепери като истинска милосердна сестра над своя любим, кара го почти насила да ходи при зъболекар, да смърка ментол, .., най-сетне хваща го за ръка и го води като дете от магазин в магазин да му избира галоши. Св. Минков, РТК, 82. Купих ментол за хремата си.

— От лат. menthol.


Източник: Речник на българския език (онлайн)