МЕНТО̀ЛОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който съдържа ментол; ментов. За препоръчване е дишането през носа през памук, напоен с алкохол, йод, камфор и ментолово масло. Пр, 1952, кн. 5, 51. А веднъж домакинът ѝ беше купил ментолов дропс, цели 286 парчета в бакелитова кутия. ВН, 1959, бр. 2568, 4. Ментолов вазелин. Ментолови капки.


Източник: Речник на българския език (онлайн)