МЀРЕНИЕ1, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Мерене1. Мерките, назначени за мерение на течности са въобще направени от мед. К. Кърджиев, А, 160. За по-голямо доверие и точност в мерението жителите на една махала или село, .., могат да определят от своя страна един мерач, който ще ходи да мери заедно с чиновника. Дун., 1876, бр. 1076, 46.

МЀРЕНИЕ2, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Мерене2. На същото това място четата направи упражнение, което са състоеше само в мерение на нишан. От сто пушки, само половината можаха да пламнат от един път. З. Стоянов, ЗБВ II, 139.


Източник: Речник на българския език (онлайн)