МЕРЕНЍЦА ж. Нар.-поет. Епитет на съд, който служи за мярка; мерулка, меровница. — Фала тебе, сиво соколенце, / да Марко йе личен по механите; / негова е чаша мереница, / она бере деведесе ока, / така ми го люги показуя. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 29. Аз ще са назад повърна, / че си крината забравих, / крината мереницата. Нар. пес., СбНУ ХХVII, 254.