МЕРЀТСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Грубо. 1. Проклет, противен, пуст; мерет, мерешки. — Васило, краставичките обрани! Кой ли е прескочил плета? Брей, меретски хора. Н. Каралиева, ЯЧ, 40. Знаеше той добре какво е написал и какво е изброил Трайко в оня меретски протокол. Т. Влайков, Съч. III, 273.
2. Като същ. меретският м. Като обособ. прилож. Проклетник, негодник; мерет, мерешкият. меретската ж. Проклетница, негодница; мерет, меретщината, мерешката.