МЕРЀТЩИНА ж. Остар. и диал. Грубо. 1. Проклето, неприятно, долно нещо. — Току като станете, друга работа не ви е на очи, ами ръцете ви право на пустите моди; гаче сте луди полудели подир тях меретщини. Д. Войников, КЦ, 2.
2. Като обособ. прилож. и членувано. Проклета, долна жена; проклетница, негодница, мерет, меретската, мерешката. Той беше пораснал; той беше захванал да не познава като нас сиромаси, гаче ли го не знаем чий син е;.. Пък жена му? Тя, меретщината, вече не знаеше как да са курдисва. Ил. Блъсков, ПБ II, 4.
— Друга форма: мерѐщина.